13 nov 2012, 20:22

Липсва ми

909 0 0

Когато нощ настане пак

и звезди обсипят небосклона,

образа ти търся между тях,

защото си далеч от мен  отново.

Липсва ми нежното докосване,

усмивките и ведрият ти смях,

липсва ми онова привличане,

което кара сърцата да туптят.

Не открих образа ти сред звездите,

ще те чакам като гост желан

в съня ми да пристигнеш,

за да те докосна с нежност там.

Да разкрия чувствата стаени

за една изпепеляваща любов,

да обгърна с ръце лицето ти

и да ти пожелая лека нощ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...