Когато нощ настане пак
и звезди обсипят небосклона,
образа ти търся между тях,
защото си далеч от мен отново.
Липсва ми нежното докосване,
усмивките и ведрият ти смях,
липсва ми онова привличане,
което кара сърцата да туптят.
Не открих образа ти сред звездите,
ще те чакам като гост желан
в съня ми да пристигнеш,
за да те докосна с нежност там.
Да разкрия чувствата стаени
за една изпепеляваща любов,
да обгърна с ръце лицето ти
и да ти пожелая лека нощ.
© Жулиета Вълчева All rights reserved.