Nov 13, 2012, 8:22 PM

Липсва ми

  Poetry » Love
903 0 0

Когато нощ настане пак

и звезди обсипят небосклона,

образа ти търся между тях,

защото си далеч от мен  отново.

Липсва ми нежното докосване,

усмивките и ведрият ти смях,

липсва ми онова привличане,

което кара сърцата да туптят.

Не открих образа ти сред звездите,

ще те чакам като гост желан

в съня ми да пристигнеш,

за да те докосна с нежност там.

Да разкрия чувствата стаени

за една изпепеляваща любов,

да обгърна с ръце лицето ти

и да ти пожелая лека нощ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...