Липсва ти гласът му, нали,

как сладко ти говореше той.

Сърцето сега те боли,

признай си, за да намериш покой.

Начинът, по който преди те докосва,

как с устни галеше нежното ти лице.

С неговите красиви очи теб омагьосва 

и те заспиваха до твойто сърце.

Липсва ти самият той, нали,

че не си се представяш сама.

И едва ли ще спре да боли,

че не ще изчезне тази тъга.

Усмивката, нежните слова

липсват ти и не знаеш, нали,

с какво да ги замениш сега.

Липсва ти всичко и те боли...

И мен някога така ме боля,

даже още усещам празнотата.

И аз някога заради любовта

се отдадох на липсата и тъгата!