Липсва ти
Липсва ти гласът му, нали,
как сладко ти говореше той.
Сърцето сега те боли,
признай си, за да намериш покой.
Начинът, по който преди те докосва,
как с устни галеше нежното ти лице.
С неговите красиви очи теб омагьосва
и те заспиваха до твойто сърце.
Липсва ти самият той, нали,
че не си се представяш сама.
И едва ли ще спре да боли,
че не ще изчезне тази тъга.
Усмивката, нежните слова
липсват ти и не знаеш, нали,
с какво да ги замениш сега.
Липсва ти всичко и те боли...
И мен някога така ме боля,
даже още усещам празнотата.
И аз някога заради любовта
се отдадох на липсата и тъгата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иваничка Петкова Все права защищены
