12 feb 2008, 21:27

Липсваш ми 

  Poesía » De amor
1145 1 6

От ден на ден
болката нараства в мен
и достигна сила тя сега,
която не мога да понеса.



Като птица без криле
живее моето сърце.
Без любов да заслужава,
само болка получава.

 

Липсва ми прегръдката ти нежна
и целувката ти страстна.
Липсват ми нежните ръце
и милото лице.
Липсва ми гласът ти сладострастен
и аромата тъй прекрасен.

 

И споменът остава своя белег,
който и времето не ще излекува.
И желанието в мен е още.
Желанието нашата връзка да просъществува.

 

Не ще забравя мислите за нощта съдбовна,
за която тъй говорехме,
за светлината лунна,
за аромата на лавандула
и за теб и мен сред тази красота.

 


Не ще забравя моментите на близост
и моментите на страст гореща.
Не ще забравя нашата радост
при всяка прекрасна наша среща.
Не ще забравя теб,
дори сърцето ми да се превърне в лед!

 

Ти беше и още си всичко,
което някога съм искал.

 

Липсваш ми! Обичам те!
Моля те, прости
и при мене се върни!



 

© Георги Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??