Липсваш ми
От ден на ден
болката нараства в мен
и достигна сила тя сега,
която не мога да понеса.
Като птица без криле
живее моето сърце.
Без любов да заслужава,
само болка получава.
Липсва ми прегръдката ти нежна
и целувката ти страстна.
Липсват ми нежните ръце
и милото лице.
Липсва ми гласът ти сладострастен
и аромата тъй прекрасен.
И споменът остава своя белег,
който и времето не ще излекува.
И желанието в мен е още.
Желанието нашата връзка да просъществува.
Не ще забравя мислите за нощта съдбовна,
за която тъй говорехме,
за светлината лунна,
за аромата на лавандула
и за теб и мен сред тази красота.
Не ще забравя моментите на близост
и моментите на страст гореща.
Не ще забравя нашата радост
при всяка прекрасна наша среща.
Не ще забравя теб,
дори сърцето ми да се превърне в лед!
Ти беше и още си всичко,
което някога съм искал.
Липсваш ми! Обичам те!
Моля те, прости
и при мене се върни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Йорданов Все права защищены
Успех в любовта !
