(посветено на баща ми)

Понякога е по добре да те няма,

понякога е по-добре да си тук,

но никога няма да има

като тебе в живота ми друг.

Когато дълго те няма,

аз мисля само за теб,

къде си, кога ще се върнеш

 и защо не съм с теб.

Защо те оставих да тръгнеш,

защо не те спрях,

когато за мене всичко ти беше,

когато и аз в сърцето ти бях.

Сега тебе те няма, ти ме остави сама,

 до скоро с мене ти беше,

сега плача в нощта.

После в сън се унасям,

ти се връщаш при мен,

 с ласки пак ме обгръщаш

и тихо заспиваш до мен.

Скоро пак ще се срещнем,

но ти ще бъдеш студен,

с ласки не ще обгърнеш

и няма да се върнеш със мен.

Аз болката ще преглътна,

ще гледам само напред,

знам, в съня ми ще идваш

и жив споменът ще остане за теб.

Повече няма да плача,

ти ще бъдеш до мен,

в сърцето си аз ще те нося

и двама ще крачим напред.

По трънливата тясна пътека

ще премина едва

и горда на върха ще заплача

и ще те пусна на свобода.

Душата ти волна ще скита,

аз че чакам деня,

когато ти ще се върнеш,

когато ще се промени и света.