7 апр. 2009 г., 21:17

Липсваш ми

735 0 1

(посветено на баща ми)

Понякога е по добре да те няма,

понякога е по-добре да си тук,

но никога няма да има

като тебе в живота ми друг.

 

Когато дълго те няма,

аз мисля само за теб,

къде си, кога ще се върнеш

 и защо не съм с теб.

 

Защо те оставих да тръгнеш,

защо не те спрях,

когато за мене всичко ти беше,

когато и аз в сърцето ти бях.

 

Сега тебе те няма, ти ме остави сама,

 до скоро с мене ти беше,

сега плача в нощта.

После в сън се унасям,

ти се връщаш при мен,

 с ласки пак ме обгръщаш

и тихо заспиваш до мен.

 

Скоро пак ще се срещнем,

но ти ще бъдеш студен,

с ласки не ще обгърнеш

и няма да се върнеш със мен.

 

Аз болката ще преглътна,

ще гледам само напред,

знам, в съня ми ще идваш

и жив споменът ще остане за теб.

 

Повече няма да плача,

ти ще бъдеш до мен,

в сърцето си аз ще те нося

и двама ще крачим напред.

 

По трънливата тясна пътека

ще премина едва

и горда на върха ще заплача

и ще те пусна на свобода.

 

Душата ти волна ще скита,

аз че чакам деня,

когато ти ще се върнеш,

когато ще се промени и света.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...