Липсваш ми

Липсваш ми всеки миг,
когато те няма.
Сякаш сърцето ми гори,
в плен на мъка и натежали окови.
Спуска се по мен бавно капчица,
сълза на тъгата, преродила се в мен.
Пречеща ми ден след ден.
Има ги моментите на радост,
когато просто обръщам гръб 
на всичко това, което е в действителност.
Тази голяма и тъмна дупка,
която се получава след всяка моя стъпка.
Не мога без теб, разбери,
опитвам се, но времето си върви.
Споменът от миговете прекрасни си остава,
мъката обаче не заминава.
Просто усещам празното място,
петното, когато те няма.
Тихият тътен на детски плач в съзнанието ми.
Спомена за онази нощ,
онази черна нощ.
В която те изгубих
и на плач жесток се осъдих.
Ти замина далече от мен
по път безкраен.
Тогава  частица от мен дойде с теб  натам,
някъде с вятъра, но къде, не знам.
Липсваш ми ужасно много,
усмивката ти нежна, лицето ти строго.
Всичко това беше ти,
мил, добър, с топли очи, като две прекрасни звезди.
Сега си някъде из необята,
виждаш света - лошото, красотата.
Но каквото и да правя аз,
колкото и да мисля за нас.
Ти си оставаш далече от мен,

с всеки изминал ден!