29 dic 2009, 18:28

Липсваш ми...

1.3K 0 3

Липсваш ми. Ужасно много,

липсваш ми емоционално.

Макар че си при мен и мога

да те докосвам аз реално.

 

Целуваш ме. Прегръщаш ме,

ала някак си те няма.

Вечер твоето завръщане

носи топлота голяма.

 

Но очите ти издават

сивотата във душата.

Искам някак да проправя

път във теб към светлината.

 

Искам нежно, мигновено

да разсея аз мъглата.

И отново озарени

да политнем на крилата

 

на онази обич ярка,

дето в двама ни цъфтеше.

Да засвети буен пламък

искрен, палав, безметежен.

 

И сега въоръжена

с любов, търпение и вяра.

Аз ще чакам откровено

страстта ти пак да ме опари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...