Липсваш ми...
Липсваш ми. Ужасно много,
липсваш ми емоционално.
Макар че си при мен и мога
да те докосвам аз реално.
Целуваш ме. Прегръщаш ме,
ала някак си те няма.
Вечер твоето завръщане
носи топлота голяма.
Но очите ти издават
сивотата във душата.
Искам някак да проправя
път във теб към светлината.
Искам нежно, мигновено
да разсея аз мъглата.
И отново озарени
да политнем на крилата
на онази обич ярка,
дето в двама ни цъфтеше.
Да засвети буен пламък
искрен, палав, безметежен.
И сега въоръжена
с любов, търпение и вяра.
Аз ще чакам откровено
страстта ти пак да ме опари.
© Светлето All rights reserved.
