Липсваш ми най-много вечер, 
когато искам да разкажа деня си на някого, 
да легна в прегръдките му
и да заспя, знаейки, че съм в безопасност. 
да гали косата ми
и да слушам гласа му,  
който ще ми напомня, че вече не съм сама. 
и сутринта да се събудя, 
виждайки го спящ до мен, 
целувайки челото му
и ставайки с удоволствие да му приготвя закуска. 
събуждайки го с топло кафе и аромат на палачинки,  
а той да ме издърпа обратно в леглото и да останем там поне още час. 
смеейки се, целувайки се, обичайки се... 
липсваш ми най-много вечер, 
когато самотата е най-силна
и аз вече не мога да се боря с нея.