Липсваш ми
Липсваш ми най-много вечер,
когато искам да разкажа деня си на някого,
да легна в прегръдките му
и да заспя, знаейки, че съм в безопасност.
да гали косата ми
и да слушам гласа му,
който ще ми напомня, че вече не съм сама.
и сутринта да се събудя,
виждайки го спящ до мен,
целувайки челото му
и ставайки с удоволствие да му приготвя закуска.
събуждайки го с топло кафе и аромат на палачинки,
а той да ме издърпа обратно в леглото и да останем там поне още час.
смеейки се, целувайки се, обичайки се...
липсваш ми най-много вечер,
когато самотата е най-силна
и аз вече не мога да се боря с нея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Иванова Всички права запазени
