22 may 2018, 12:29

Липсваш ми

  Poesía » Otra
867 1 0

Липсваш ми, несбъдната мечта,
липсваш ми, среднощна искра.
Ден и нощ в нощната прохлада,
чакам те с изстрадала душа.

Но ти замина, рееш се в чужбина,
късно е да викам, върни се в родина!
Там, край морето, край върби,
знай, звезда по теб върви!

Ден и нощ очарована от луната,
виждам нейния облик в душата.
Напомня ми за слънцето в гърдите,
но ти рееш на друга земя, на чужденците.

Липсваш ми - съдба ли е това,
да заспивам с надежда - красива!
Знам ли, добре ли си сега...,
че заспиваш в чужда стихия.

Липсваш ми, слънце,
липсва ми онази дъга,
която крещи искам те,
с повейте на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...