22 may 2018, 12:29

Липсваш ми

  Poesía » Otra
863 1 0

Липсваш ми, несбъдната мечта,
липсваш ми, среднощна искра.
Ден и нощ в нощната прохлада,
чакам те с изстрадала душа.

Но ти замина, рееш се в чужбина,
късно е да викам, върни се в родина!
Там, край морето, край върби,
знай, звезда по теб върви!

Ден и нощ очарована от луната,
виждам нейния облик в душата.
Напомня ми за слънцето в гърдите,
но ти рееш на друга земя, на чужденците.

Липсваш ми - съдба ли е това,
да заспивам с надежда - красива!
Знам ли, добре ли си сега...,
че заспиваш в чужда стихия.

Липсваш ми, слънце,
липсва ми онази дъга,
която крещи искам те,
с повейте на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...