Липсваш ми, несбъдната мечта,
липсваш ми, среднощна искра.
Ден и нощ в нощната прохлада,
чакам те с изстрадала душа.

Но ти замина, рееш се в чужбина,
късно е да викам, върни се в родина!
Там, край морето, край върби,
знай, звезда по теб върви!

Ден и нощ очарована от луната,
виждам нейния облик в душата.
Напомня ми за слънцето в гърдите,
но ти рееш на друга земя, на чужденците.

Липсваш ми - съдба ли е това,
да заспивам с надежда - красива!
Знам ли, добре ли си сега...,
че заспиваш в чужда стихия.

Липсваш ми, слънце,
липсва ми онази дъга,
която крещи искам те,
с повейте на любовта.