22.05.2018 г., 12:29

Липсваш ми

859 1 0

Липсваш ми, несбъдната мечта,
липсваш ми, среднощна искра.
Ден и нощ в нощната прохлада,
чакам те с изстрадала душа.

Но ти замина, рееш се в чужбина,
късно е да викам, върни се в родина!
Там, край морето, край върби,
знай, звезда по теб върви!

Ден и нощ очарована от луната,
виждам нейния облик в душата.
Напомня ми за слънцето в гърдите,
но ти рееш на друга земя, на чужденците.

Липсваш ми - съдба ли е това,
да заспивам с надежда - красива!
Знам ли, добре ли си сега...,
че заспиваш в чужда стихия.

Липсваш ми, слънце,
липсва ми онази дъга,
която крещи искам те,
с повейте на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...