Липсваш ми
Липсваш ми
Защо ми липсваш толкова? Не знам.
И не сега е време да се питам.
Земята се покрива цялата с тъга,
когато в нощите по теб въздишам.
Къде си, има ли те или не?
Не виждам те сред Боговете.
Поглеждам смело моите нозе,
разкъсани от каменни пътеки.
Ще продължавам да вървя към теб.
Все някой ден ще спра по пътя,
където ти ще ме очакваш блед,
познал в мен единствената спътница.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димена Todos los derechos reservados
!Много харесвам усмивките!Аз самата винаги съм усмихната, дори когато пиша сериозни неща.Благодаря на всички вас, за хубавите думи
