28 мар. 2009 г., 02:31

Липсваш ми

847 0 6

 

 

                                 Липсваш ми

 

 

                                       Защо ми липсваш толкова? Не знам.

                                       И не сега  е време да се питам.
                                       Земята се покрива цялата с тъга,
                                       когато в нощите по теб въздишам.

                                       Къде си, има ли те или не?

                                       Не виждам те сред Боговете.

                                       Поглеждам смело моите нозе,

                                       разкъсани от каменни пътеки.

 

                                       Ще  продължавам да вървя към теб.

                                       Все някой ден ще спра по пътя,

                                       където ти ще ме очакваш  блед,

                                       познал в мен единствената спътница.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • Благодаря, Капи !Много харесвам усмивките!Аз самата винаги съм усмихната, дори когато пиша сериозни неща.Благодаря на всички вас, за хубавите думи!
  • Върви по полъха на вятъра и ще срещнеш неговата усмивка. Целуни го! Поздрави!
  • Харесва ми, оптимистично!
    Желая сбъдване!
  • Браво!!! Супер е !

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...