2 sept 2004, 18:20

Липсваш Ми

  Poesía
2.6K 0 3

Липсваш Ми

 

 Липсваш Ми , когато съм сама

 Липсваш Ми , в студената тъма

 Липсваш Ми и без да крия ,

 че ти със мен се подигра,

 ти прощавам всичко мили,

 че в моята душа се чува

 само тази страшна тишина.

 

 

 

Липсваш Ми, защото Те Обичам.

Липсваш Ми, и във ноща

Липсваш Ми ,и не отричам ,

Че искам да си с мен –

Дори в съня .

 

 

Липсваш Ми Любими ,

Знам че е така.

Защото когато  за Теб проговоря,

Чувам ти гласа .

Липсваш Ми ,във всеки ден и час

 И не искам да повярвам ,

Че няма път назад за нас.

 

 

 Знам ,че не мога аз да те обичам,

 Знам ,че в живота е така.

 Но кагато очите ми те видят –

Се избистря кристалната сълза.

 

 

 Проплаквам аз смирена

 И жадувам за мига ,

 Когато ще бъдем само с Теб , любими

 В безкрая на вечноста.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивка Дикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...