22 may 2008, 16:04

Липсваш ми

1.5K 0 5
Липсва ми дървото,
липсва ми комина,
липсва ми кушетката ти,
сбутана до скрина.

Липсват ми очите ти,
нежните ти думи...
Липсват ми бoтушите ти,
кални и гумени.

Липсват ми ръцете ти,
липсват ми прегръдките,
липсва ми омаята,
липват ми и тръпките...

Липсва ми душата ти,
голото ти тяло.
Липсва ми съдраното
тънко одеало.

Липсва ми и котката,
дето все ме дебне,
липсва ми кавгата,
макар и последна...

Липсва ми колибата,
срутена и стара.
Любовта я топлеше.
Любовта я няма...

http://www.vbox7.com/play:5564901d

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички!
  • Айде, бе, момиче, и ти липсваше! Де се изгуби?!
    "Душата е няма,
    любов като няма!".
    Поздрави!
  • Приказен очарователен стих...страхотен финал...
    нищо...че малко ме натъжи...с обич, Таис.
  • Макар и тривиално - по-добре да ти липсва нещо, отколкото да не знаеш какво е да ти липсва нещо! Поздрав!
  • Финалът е страхотен!!!
    Всъщност цялото е... умиляващо и... симпатично, и е... семпло и стилно... и ми ХАРЕСА!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...