22 мая 2008 г., 16:04

Липсваш ми

1.5K 0 5
Липсва ми дървото,
липсва ми комина,
липсва ми кушетката ти,
сбутана до скрина.

Липсват ми очите ти,
нежните ти думи...
Липсват ми бoтушите ти,
кални и гумени.

Липсват ми ръцете ти,
липсват ми прегръдките,
липсва ми омаята,
липват ми и тръпките...

Липсва ми душата ти,
голото ти тяло.
Липсва ми съдраното
тънко одеало.

Липсва ми и котката,
дето все ме дебне,
липсва ми кавгата,
макар и последна...

Липсва ми колибата,
срутена и стара.
Любовта я топлеше.
Любовта я няма...

http://www.vbox7.com/play:5564901d

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички!
  • Айде, бе, момиче, и ти липсваше! Де се изгуби?!
    "Душата е няма,
    любов като няма!".
    Поздрави!
  • Приказен очарователен стих...страхотен финал...
    нищо...че малко ме натъжи...с обич, Таис.
  • Макар и тривиално - по-добре да ти липсва нещо, отколкото да не знаеш какво е да ти липсва нещо! Поздрав!
  • Финалът е страхотен!!!
    Всъщност цялото е... умиляващо и... симпатично, и е... семпло и стилно... и ми ХАРЕСА!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....