20 sept 2023, 12:11

Липсваш ми, Бяла

  Poesía
464 0 0

Липсваш ми
с изгрева, залеза, Бяла!
Липсваш ми
с трепет на морска сирена.
Липсваш ми
с полските друми, огрени
от жаркото слънце, пълзящо към плажа.
Липсваш ми
сутрин и обед, и вечер,
макар да ме дразни шума на мотори.
Липсваш ми
с вятъра, брулещ устои,
с дъха от гората далечна,
напоена след дъжд, експресни порои.
Липсваш ми,
с девствената жива природа,
безбройни къпинови храсти
и врящото сладко на котлона,
с лозници млади, зелени,
с дивите круши и сливи узрели,
див копър, подправки,
тученици, моравки...
Липсваш ми,
с птичия звук на ята,
малките лястовичета цвъркащи в топли гнезда.
Липсваш ми,
с незабързаното време,
безмензурен ритъм,
добрата приемственост,
отсъстващо бреме.
Липсваш ми,
дори да скучая,
когато дълго при теб съм стояла,
вперила поглед в безкрая... 

Липсваш ми, Бяла!

                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...