Sep 20, 2023, 12:11 PM

Липсваш ми, Бяла

  Poetry
458 0 0

Липсваш ми
с изгрева, залеза, Бяла!
Липсваш ми
с трепет на морска сирена.
Липсваш ми
с полските друми, огрени
от жаркото слънце, пълзящо към плажа.
Липсваш ми
сутрин и обед, и вечер,
макар да ме дразни шума на мотори.
Липсваш ми
с вятъра, брулещ устои,
с дъха от гората далечна,
напоена след дъжд, експресни порои.
Липсваш ми,
с девствената жива природа,
безбройни къпинови храсти
и врящото сладко на котлона,
с лозници млади, зелени,
с дивите круши и сливи узрели,
див копър, подправки,
тученици, моравки...
Липсваш ми,
с птичия звук на ята,
малките лястовичета цвъркащи в топли гнезда.
Липсваш ми,
с незабързаното време,
безмензурен ритъм,
добрата приемственост,
отсъстващо бреме.
Липсваш ми,
дори да скучая,
когато дълго при теб съм стояла,
вперила поглед в безкрая... 

Липсваш ми, Бяла!

                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Генева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...