Липсваш ми, но вече не по онзи начин!

Не искам да съм с тебе тяло в тяло,

а приятел с приятел.

Искам пак да се смея с теб, но не искам болката отровна да съсипва моето сърце!

Не, а аз не те искам така! - вече не искам любовта!

Не искам да строи за мен кули от пясък и мечти!

Не искам да си рицарят в доспехи бойни, да галиш моята душа, да я пазиш!

Не, аз вече не искам това! 

Просто хвани ме за ръка и нека заедно да намерим там горе в планината цветето, но

не на самотата! 

Ела, хвани ме за ръка и нека заедно с теб тръгнем по пътеката една, но и друга... 

Пътека, на края на която ще се срещнем пак след време и тогава между нас ще има само празнота...

Но не каква, а от времето пропиляно, което ти ще си загубил без мен... Но тогава... Тогава вече ще е късно, защото тя - моята душа не ще те желае така, 

както те желае сега...