30.05.2013 г., 12:52

Липсваш ми, но вече не по онзи начи

1.6K 0 0

Липсваш ми, но вече не по онзи начин!

Не искам да съм с тебе тяло в тяло,

а приятел с приятел.

Искам пак да се смея с теб, но не искам болката отровна да съсипва моето сърце!

Не, а аз не те искам така! - вече не искам любовта!

Не искам да строи за мен кули от пясък и мечти!

Не искам да си рицарят в доспехи бойни, да галиш моята душа, да я пазиш!

Не, аз вече не искам това! 

Просто хвани ме за ръка и нека заедно да намерим там горе в планината цветето, но

не на самотата! 

Ела, хвани ме за ръка и нека заедно с теб тръгнем по пътеката една, но и друга... 

Пътека, на края на която ще се срещнем пак след време и тогава между нас ще има само празнота...

Но не каква, а от времето пропиляно, което ти ще си загубил без мен... Но тогава... Тогава вече ще е късно, защото тя - моята душа не ще те желае така, 

както те желае сега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анастасия Кенеди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...