27 nov 2008, 19:51

Лирично

  Poesía
590 0 3
Лирично


Огледа се в златно огледало,
все още тя бе красива.
Макар и леко избледняла,
още е кат самодива.


Любовта - с русите коси,
грижливо сплетени във плитка,
развяваше си късите поли,
на ревера си забола китка.


Оглеждайки се дълго и суетно,
забила поглед във стъклото,
стоеше някак си несретно,
скрила обичта си във окото.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво!
  • Интересно отношение към лиричното и същевремено струи една загадъчност.Дали тя не се крие в личноста ти? Незнам но ми харесва като цялостно усещане. Поздрав!
  • Красива външно,но не показва своите чувства...Все някога трябва да излезнат наяве!Все някога трябва да покаже тези свой чувства!Хубаво пишеш!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...