27 нояб. 2008 г., 19:51

Лирично

589 0 3
Лирично


Огледа се в златно огледало,
все още тя бе красива.
Макар и леко избледняла,
още е кат самодива.


Любовта - с русите коси,
грижливо сплетени във плитка,
развяваше си късите поли,
на ревера си забола китка.


Оглеждайки се дълго и суетно,
забила поглед във стъклото,
стоеше някак си несретно,
скрила обичта си във окото.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво!
  • Интересно отношение към лиричното и същевремено струи една загадъчност.Дали тя не се крие в личноста ти? Незнам но ми харесва като цялостно усещане. Поздрав!
  • Красива външно,но не показва своите чувства...Все някога трябва да излезнат наяве!Все някога трябва да покаже тези свой чувства!Хубаво пишеш!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...