Хвани ме за ръцете, защото ще умра.

              Прегърни ме през ноща, защото ми е студено.

              Стопли ме, защото се сковах от живота.

              Дай ми жизнен дъх, с който да продължа.

             Не ми давай себе си, дай ми любовтта си.

             Ти не си мое претежание, нито аз твое.

             Ние не сме  предмети за да се притежаваме, ние сме хора.
             Oбикни ме за да съм щастлив, вместо нещастен.

            Потърси ме там където ухае на самота, там където падат листата

                                          от рози и увяхват в кaлтта.
           TAM В САМОТА, АЗ УВЯХНАХ КАТО ЛИСТ ИЗПОМАчКАН.

           ТАМ ЕДИНСТВЕНО ДУшАТА МИ ОБИТАВА, ЗАщОТО ВСИчКО ТЛЕННО

                                                           ИЗГНИВА.

           Този стих наподобява никролог, който аз закачих тук заради любовтта.

            Но дали ти ще го видиш или аз трябва да го закача върху себе си, за да                                                разбереш, че те обичам?
           Хубаво, е когато живееш с мисълтта за някого, а когато изчезне......
           Какво става тогава???ТОГАВА ОСТАВА ПОЛЪХА НА ВЯТЪРА, КОЙТО

                  ТИ ДОНАСЯ АРОМАТА НА ОБИчТА, КОЯТО ТОПЛИ ВИНАГИ

                                                 НАшИТЕ СЪРЦА!