2 ene 2006, 16:14

лист мастило

  Poesía
889 0 1

Лист мастило...

 

Жарки думи върху хладна хартия лежат.

И изстиват в сумрака на нашата есен.

Листът хладен е, инак изгаря невнятно.

Страстта е опасна за чужди ръце.

Очите се впускат като ястреб стремглаво.

И жадно попиват пожара внезапен.

Разгорял се за миг върху бялата кожа.

Със черни отсенки, лумнали в плам.

Покоят прогонили, в душата забили стрели.

С кървящи бодили разсипват мечти.

За прежни страдания, мисли, копнежи.

Изкарват със стон на върха, на манежа.

Без капчица свян, попила в черно мастило.

Най-тайния шепот, вик̀а, в себе си скрило.

Потоци безумни от душата извират.

Навън да прелеят стремглаво препират.

Листата не стигат духа да сберат.

Ни теб да опишат, ни да умрат.

Пороците гневни, гордостта и лъжата.

Да изгорим, заедно с теб, семената.

На всичко това, което ни мъчи.

И трови, и дави, и що ни отлъчва.

От светлата длан на Съдбата правдива.

Като феина длан, като на самодива.

Мислите капят една подир друга.

На белия лист и оставят следи.

Там нарцис покълва, тук теменуга.

И помен няма от прежни лъжи.

“Обичам живота”, ръката изписва

И вдига се. Пада. Мастилото свърши.

Перото мълчи.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...