Лист мастило...
Жарки думи върху хладна хартия лежат.
Страстта е опасна за чужди ръце.
Очите се впускат като ястреб стремглаво.
И жадно попиват пожара внезапен.
Разгорял се за миг върху бялата кожа.
Със черни отсенки, лумнали в плам.
Покоят прогонили, в душата забили стрели.
С кървящи бодили разсипват мечти.
За прежни страдания, мисли, копнежи.
Изкарват със стон на върха, на манежа.
Без капчица свян, попила в черно мастило. ...