15 jul 2011, 23:49

Листата на липата прецъфтяха...

Poesía » De amor

877 0 3

Листата на липата прецъфтяха!
И люлякът отдавна прецъфтя!
Ти помниш ли, с цъфтежа им туптяха
две влюбени сърца на Той и Тя!

Сега какво? Със тях и любовта повехна!
Повехнаха надежди и мечти!
И би било наивно да открехна
вратичката към спомените - да теши!

Остава ни единствено във сетен час,
мисълта за следващата пролет! За ятата!
За гълъба, припомнил ни с човешки глас,
че аз бях люлякът, а ти - липата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Люляк и липа, наистина ухаещи!
И спомените тешат, но пък идват още много пролети!
/върнах се пак, исках да кажа, че от толкова много... понякога пропускам стихове, като този/

2011-07-16T16:40:28+03:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

!

2011-07-16T10:00:15+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Харесах!Поздрав!

2011-07-16T06:37:34+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0