Дошъл от приказките сякаш,
представям си те как седиш,
замислен в къщичка в гората
и падащи листа броиш.
И тъй в гората – есенна тъга
ти стъпваш тихо на килима от листа.
Листо да бъда в твоите крака -
това дори не заслужавам.
Листо единствено последно,
събрало в себе си скръбта.
Към слънчевите дни и към небето,
осеяно с звезди и във тъма. ...