Листо
Дошъл от приказките сякаш,
представям си те как седиш,
замислен в къщичка в гората
и падащи листа броиш.
И тъй в гората – есенна тъга
ти стъпваш тихо на килима от листа.
Листо да бъда в твоите крака -
това дори не заслужавам.
Листо единствено последно,
събрало в себе си скръбта.
Към слънчевите дни и към небето,
осеяно с звезди и във тъма.
Към сладката ленивост на душата.
Към лятото и радостта.
Към танца на светулките в полята.
Към сутрешния мирис на трева.
Ти бягаш лудо сред листата.
Отнасяш се в безумен смях,
а аз не бих желала друго,
освен да съм едно от тях.
© Ралица Александрова All rights reserved.
