Листо на вятъра

11 may 2019, 15:31

Poesía » Filosófica

1255 5 2

Отломка, мятаща се из водата.
Листо, подухвано из небесата.
С душата ми, разкъсана в съдбата -
вървим по своя път към светлината...

Препъвам се във твърде много грешки.
Терзанието от липса в самота...
Божественият избор е човешки!
Плача си, надсмивайки се над смъртта...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

krvelkov (Красимир)

2019-05-29T20:31:52+03:00

благодаря ви, предпочитам да затворя буркана с чувства, но вие ме връщате в тях, за да ги преосмисля - това също е важно! Сега проумявам, че е добре да се препрочитам и да се отварям - също както се и затварям...
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-05-11T16:41:05+03:00

"Плача,надсмивайки се над смъртта..."-забележителна поанта!