May 11, 2019, 3:31 PM

Листо на вятъра 

  Poetry » Phylosophy
1231 5 2

Отломка, мятаща се из водата.
Листо, подухвано из небесата.
С душата ми, разкъсана в съдбата -
вървим по своя път към светлината...

 

Препъвам се във твърде много грешки.
Терзанието от липса в самота...
Божественият избор е човешки!
Плача си, надсмивайки се над смъртта...

© Красимир All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • благодаря ви, предпочитам да затворя буркана с чувства, но вие ме връщате в тях, за да ги преосмисля - това също е важно! Сега проумявам, че е добре да се препрочитам и да се отварям - също както се и затварям...
  • "Плача,надсмивайки се над смъртта..."-забележителна поанта!
Random works
: ??:??