Листо от бука се откъсна
и дълго пада към земята.
Тъй моята невяра късна
в стиха ми в джоба се премята.
И чак когато пожълтее,
мастилото като изсъхне,
добил кураж, аз ще посмея
листа измачкан да измъкна
на светло, да го публикувам
за съдниците безпристрастни.
Листото в буковата шума
сънува зимен сън под пряспа.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
Поздравявам те Иване и отново те оценям най-високо!