Листопад
Листопад
Септември е, отива си едно красиво лято,
небето синьо чезне в облаци от сивота,
а вятърът просвирва свойта тъжна песен,
дърветата сбогуват се със своите листа.
Отлитат птиците, отлитат в топлите страни,
увяхват нежните цветя, раздали красотата, уморени,
земя студена, празна, кал и суета,
останали последни да си вземем сбогом.
Клони кършат се под ритъма на северния вятър,
люти и вие се, дъждът се сипе като из ведро,
за да излее свойта мъка в песен на поета,
за да изпее римите на пъстър листопад.
Вълните блъскат се, разбиват пяната солена,
разкъсват спомена от бягащи по пясъка деца,
а ний стоим замислени, със поглед в хоризонта
и спомняме си грееещите слънчеви лъчи.
Недей отива си, аз мразя този миг - раздяла,
не ни оставяй в пустош, прах и сивота,
мъката по теб във сълзи ще превърнем,
отиващо си жарко, мило лято.
А ние с тебе двама ще стоим прегърнати,
ще топлим търкащи ръце един във друг,
със лятото не само спомена ще ни остане,
в сърцата ни запалило е огънят на любовта.
Мартин
20.09.2007
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартин Аргиров Todos los derechos reservados
