Martillius (Мартин Аргиров)
24 97
20.09.2007 г., 14:21 ч.

Листопад 

  Поезия » Пейзажна
1292 0 5
 

Листопад

 

 

Септември е, отива си едно красиво лято,

небето синьо чезне в облаци от сивота,

а вятърът просвирва свойта тъжна песен,

дърветата сбогуват се със своите листа.

 

Отлитат птиците, отлитат в топлите страни,

увяхват нежните цветя, раздали красотата, уморени,

земя студена, празна, кал и суета,

останали последни да си вземем сбогом.

 

Клони кършат се под ритъма на северния вятър,

люти и вие се, дъждът се сипе като из ведро,

за да излее свойта мъка в песен на поета,

за да изпее римите на пъстър листопад.

 

Вълните блъскат се, разбиват пяната солена,

разкъсват спомена от бягащи по пясъка деца,

а ний стоим замислени, със поглед в хоризонта

и спомняме си грееещите слънчеви лъчи.

 

Недей отива си, аз мразя този миг - раздяла,

не ни оставяй в пустош, прах и сивота,

мъката по теб във сълзи ще превърнем,

отиващо си жарко, мило лято.

 

А ние с тебе двама ще стоим прегърнати,

ще топлим търкащи ръце един във друг,

със лятото не само спомена ще ни остане,

в сърцата ни запалило е огънят на любовта.

 

 

Мартин

20.09.2007

© Мартин Аргиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??