22 dic 2009, 15:32

Листопад

  Poesía » Otra
1.2K 0 29

 

 

Листопад

 

 

                                            На Крис Бъроуз и

                                   неговите абортиращи кестени

                                   ( една женска гледна точка )

 

 

Листата на черешата презряха,

забравили отдавна що е плод,

и бавно със моравата се сляха

в последен танц под сивкавия свод.

 

Земята ги посрещна и простена,

набъбнала от есенни води,

нетърпелива вече да зачене,

та пролетта – отново да роди.

 

Небето мимолетно се усмихна,

лъча проблеснал мигом си прибра

и цялата природа пак притихна,

вглъбена във любовната игра.

 

Мъглата тихо влакнест плащ наметна,

намигна и интимност им дари –

пред любопитно паленце  с жилетка

завесата си спусна и ги скри.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красива импресия! Сякаш нарисувана от четката на талантлив художник. А при теб- от талантливо перо
  • Рисуваш, Нели, приказни картини!!!!! Благодаря!
  • Благодаря ви, че наминахте под влакнестия плащ

  • "Мъглата тихо влакнест плащ наметна,

    намигна и интимност им дари –"


    Прекрасна картина!Очарована съм!
  • Аплодисменти, Нел!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...