Dec 22, 2009, 3:32 PM

Листопад

  Poetry » Other
1.2K 0 29

 

 

Листопад

 

 

                                            На Крис Бъроуз и

                                   неговите абортиращи кестени

                                   ( една женска гледна точка )

 

 

Листата на черешата презряха,

забравили отдавна що е плод,

и бавно със моравата се сляха

в последен танц под сивкавия свод.

 

Земята ги посрещна и простена,

набъбнала от есенни води,

нетърпелива вече да зачене,

та пролетта – отново да роди.

 

Небето мимолетно се усмихна,

лъча проблеснал мигом си прибра

и цялата природа пак притихна,

вглъбена във любовната игра.

 

Мъглата тихо влакнест плащ наметна,

намигна и интимност им дари –

пред любопитно паленце  с жилетка

завесата си спусна и ги скри.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нелиса All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красива импресия! Сякаш нарисувана от четката на талантлив художник. А при теб- от талантливо перо
  • Рисуваш, Нели, приказни картини!!!!! Благодаря!
  • Благодаря ви, че наминахте под влакнестия плащ

  • "Мъглата тихо влакнест плащ наметна,

    намигна и интимност им дари –"


    Прекрасна картина!Очарована съм!
  • Аплодисменти, Нел!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...