9 nov 2018, 20:35

Листопад... 

  Poesía » De amor
980 7 7
И понякога мен ще си спомняш,
като рана в лошото
време.
Ще боля, като болно коляно,
и ще бъда в душата ти бреме...
Ще съм най-горчивия залък.
Мо̀рна жажда, любов да преглътнеш.
Ще ти бъда на шията камък,
и ще пълня очите ти с мъка...
Може би, но едва ли. Не зная.
Вероятно ще съ̀м без значение.
Обещаната обич в безкрайност ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??