Листопад...
И понякога мен ще си спомняш,
като рана в лошото
време.
Ще боля, като болно коляно,
и ще бъда в душата ти бреме...
Ще съм най-горчивия залък.
Мо̀рна жажда, любов да преглътнеш.
Ще ти бъда на шията камък,
и ще пълня очите ти с мъка...
Може би, но едва ли. Не зная.
Вероятно ще съ̀м без значение.
Обещаната обич в безкрайност
не е миг, поетично
творение...
Не плачи, а живей! Не унивай!
Аз поисках да бъда последен.
Не мечтаех сърца да убивам,
но такъв съм! Порочен и вреден...
Да. Понякога мен ще си спомняш.
Позаслушай се в нашата песен.
Не, не бях най-щастливото лято.
Аз съм дъжд. Листопад. Тъжна есен...
Danny Diester
Marburg, Germany
© Данаил Антонов All rights reserved.
