diesto (Данаил Антонов)
974 522
9.11.2018 г., 20:35 ч.

Листопад... 

  Поезия » Любовна
856 7 8

И понякога мен ще си спомняш, 

като рана в лошото 

време. 

Ще боля, като болно коляно, 

и ще бъда в душата ти бреме... 

Ще съм най-горчивия залък. 

Мо̀рна жажда, любов да преглътнеш. 

Ще ти бъда на шията камък, 

и ще пълня очите ти с мъка... 

Може би, но едва ли. Не зная. 

Вероятно ще съ̀м без значение. 

Обещаната обич в безкрайност 

не е миг, поетично

творение... 

Не плачи, а живей! Не унивай! 

Аз поисках да бъда последен. 

Не мечтаех сърца да убивам, 

но такъв съм! Порочен и вреден... 

Да. Понякога мен ще си спомняш. 

Позаслушай се в нашата песен. 

Не, не бях най-щастливото лято. 

Аз съм дъжд. Листопад. Тъжна есен... 

 

Danny Diester

Marburg, Germany

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??