5 may 2017, 11:17

Листопад на спомените 

  Poesía » De amor, Verso libre
391 3 6

Ще се сгуша в пазвите на спомена,

с песента му ще полетя в дните.

Ще докосна пролетните цветове

и страстта ще спре в туптящото сърце.

Ще ме докоснат бодлите на розите,

усмивката ще бъде аленото полско цвете.

В горещото лято ще срещна образ мил,

озарил моя пъстър път и свят.

Когато есента изпъстри моя живот с радост

и тревога, с мъдрост и обич, ще се спра

до хризантемата бяла, разцъфнала в късната есен.

Тогава листопада ще закичи косата ми,

със сивота лицето ще е набраздено 

и нищо няма да спре идващата зима.

Изправена, мъдра и обичаща, ще броя

дните и годините красиви.

С натежала нежност ще разпаля

мжъдукащата вяра в мене, за да потъна

в одеждите на времето от силната

любов родено.

Ще повтарям спомена за тебе, свиден

мой, обичан!

Твоето слънце ще огрее душата ми

и ще ражда само спомени, които ще изживеем.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??