Ще се сгуша в пазвите на спомена,
с песента му ще полетя в дните.
Ще докосна пролетните цветове
и страстта ще спре в туптящото сърце.
Ще ме докоснат бодлите на розите,
усмивката ще бъде аленото полско цвете.
В горещото лято ще срещна образ мил,
озарил моя пъстър път и свят.
Когато есента изпъстри моя живот с радост
и тревога, с мъдрост и обич, ще се спра
до хризантемата бяла, разцъфнала в късната есен.
Тогава листопада ще закичи косата ми, ...