Листопад на спомените
Ще се сгуша в пазвите на спомена,
с песента му ще полетя в дните.
Ще докосна пролетните цветове
и страстта ще спре в туптящото сърце.
Ще ме докоснат бодлите на розите,
усмивката ще бъде аленото полско цвете.
В горещото лято ще срещна образ мил,
озарил моя пъстър път и свят.
Когато есента изпъстри моя живот с радост
и тревога, с мъдрост и обич, ще се спра
до хризантемата бяла, разцъфнала в късната есен.
Тогава листопада ще закичи косата ми,
със сивота лицето ще е набраздено
и нищо няма да спре идващата зима.
Изправена, мъдра и обичаща, ще броя
дните и годините красиви.
С натежала нежност ще разпаля
мжъдукащата вяра в мене, за да потъна
в одеждите на времето от силната
любов родено.
Ще повтарям спомена за тебе, свиден
мой, обичан!
Твоето слънце ще огрее душата ми
и ще ражда само спомени, които ще изживеем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
