Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
19 oct 2006, 16:27

Листопадно 

  Poesía
632 0 5
Върху мокрите плочи,
попили надеждите скъпи
е паднало сънцето,
строшено на хиляди златни листа.
То моли пощада
за своите пролетни сънища,
изстива под прашните стъпки,
оглушало от грохота
на човешката шумна тълпа -
потъмняло,
забравено,
ничие!

Как бих искала да повярвам
в прекрасните приказки,
от обида извяхнали,
мъничко обич
от своето сърце да му дам...
Може би ще ми трябва?
Може би съм му трябвала?...
Във прегръдка една
как да го събера,
за да бъде по- живо от всякога?...

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??