Листопадно
Върху мокрите плочи,
попили надеждите скъпи
е паднало сънцето,
строшено на хиляди златни листа.
То моли пощада
за своите пролетни сънища,
изстива под прашните стъпки,
оглушало от грохота
на човешката шумна тълпа -
потъмняло,
забравено,
ничие!
Как бих искала да повярвам
в прекрасните приказки,
от обида извяхнали,
мъничко обич
от своето сърце да му дам...
Може би ще ми трябва?
Може би съм му трябвала?...
Във прегръдка една
как да го събера,
за да бъде по- живо от всякога?...
попили надеждите скъпи
е паднало сънцето,
строшено на хиляди златни листа.
То моли пощада
за своите пролетни сънища,
изстива под прашните стъпки,
оглушало от грохота
на човешката шумна тълпа -
потъмняло,
забравено,
ничие!
Как бих искала да повярвам
в прекрасните приказки,
от обида извяхнали,
мъничко обич
от своето сърце да му дам...
Може би ще ми трябва?
Може би съм му трябвала?...
Във прегръдка една
как да го събера,
за да бъде по- живо от всякога?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
