Албиция (Йорданка Гецова) Албиция (Йорданка Гецова)
5 145
Oct 19, 2006, 4:27 PM

Листопадно

  Poetry
767 0 5
Върху мокрите плочи,
попили надеждите скъпи
е паднало сънцето,
строшено на хиляди златни листа.
То моли пощада
за своите пролетни сънища,
изстива под прашните стъпки,
оглушало от грохота
на човешката шумна тълпа -
потъмняло,
забравено,
ничие!

Как бих искала да повярвам
в прекрасните приказки,
от обида извяхнали,
мъничко обич
от своето сърце да му дам...
Може би ще ми трябва?
Може би съм му трябвала?...
Във прегръдка една
как да го събера,
за да бъде по- живо от всякога?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0