29 dic 2007, 8:49

Листът ми е чужд... 

  Poesía » Filosófica
1023 0 5

 Листът ми е чужд...

 

Някъде изгубих моята поезия...
По кой ли път сега поех?...
Животът ли потъна в амнезия?...
И аз ли всичко свято от себе си отнех?...

 

Не пиша вече, листът ми е чужд...
чувствам молива си толкова далече...
а аз - плаха, цялата от водни капки - дъжд...
не останах и цялото ми време си изтече...

 

Сякаш празна съм сега отвътре
и нещо ме измъчва, нямам място...
никъде в този свят, а утре?...
Пак ще си стоя на моя вечен бряг...

 

Бягам от себе си, бягам от всичко...
тиха съм, като замръзнала река в нощта,
чакам моята си светлина да дойде...
там да потъна в обятията й, дълго да си помълча...

 

© Надя Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Долавям леко противоречие - стоиш, бягаш, чакаш... Може би е от състоянието, което описваш.
    Не са ти чужди нито листът, нито думите, които подреждаш искрено в него! Поздрав за стиха! Хареса ми!
  • Благодаря на всички ви!!!
  • Пожелавам ти да намериш себе си и поезията ти.Успех!!!
  • Тъжно,но истинско откровение.Трябва да вярваш в себе си и ще откриеш колко си силна.Живота с любов очаква да го прегърнеш.Направи го!
  • Никога не се опитвай да избягаш от себе си...Пожелавам ти много Светлина.
Propuestas
: ??:??